Д-Р ДИАНА ИНДЖОВА
Експертните комисии ще произведат огромна корупция, която ще обърне пенсионната система
Идеята телковете да се заменят с ЛКК комисии и втори комисии за социална оценка е решение, което ще доведе до ситуация, в която за период от около 2-3 години да починат над 50 000 души, които в кашата от нови комисии ще останат без средства.
Ако някой от сферата на здравеопазването твърди, че плануваните промени ще бъдат така организирани, че потокът от хора няма да имат никакви забавяния, докато се появят новите звена, то този човек е явен популист. Човек, който може да смята 2 и 2, лесно може да направи сметка какво ще се случи с пенсионните фондове в България, ако вместо 72 ТЕЛК-а да дават решения за вида и степента на увреждането на човек, да има 1200 ЛКК, които да освидетелстват тези хора. Сметката е ясна, че пенсионните фондове ще фалират. Ако тези 72 ТЕЛК-а са били обект на контрол, който не е задоволителен, то е повече от ясно, че ЛКК комисиите ще произведат такава огромна корупция, която ще обърне пенсионната система. ЛКК комисиите и сега са известни с източване на социалната система с медицинските помощни средства като инвалидни столове, дюшеци и др. Досега хората с увреждания, минаващи на ТЕЛК, са 225 000 на година. След даване правото на ЛКК да определят вида и степента на увреждане, при липсата на квалификация на тези лекари да извършват такава оценка и невъзможност да се контролират, хората ще нараснат над 1 милион. ЛКК комисиите се създават за 1 година и никой няма да носи отговорност.
Легендите за броя на хората с увреждания са използвани като мантри за настройване на хората срещу най-нуждаещите се. А истината е проста - поглежда се бюлетина на НОИ и се разбира, че хората са 516 968. Дори намаляват - от 38 000 са спаднали на 31 147 новоотпуснати пенсии. Ще изкараме фалшиво по-голяма цифра, ако изчисляваме само пенсиите - човек с увреждане взима пенсия и инвалидна добавка, наречена инвалидна социална пенсия.
Хората с увреждания в България винаги са били по-малко от 8%. Данните на Евростат сочат 16,7% средно за Европа хора с увреждания. Е как България се оказа такъв отличник, че да има толкова малко хора с увреждания. Как в една Полша, със сходни проблеми, имат 23% хора с увреждане. Как тези 8% пречат на една държава, която иска да използва метода „няма човек, няма проблем, няма плащания на хазната”....
Ясно е, че страна като нашата е бедна и има големи плащания за такава нуждаеща се група, но няма как да опитва да ги изкара всичките тези хора фалшиви, само и само за да намали плащанията. Как всички други държави признават много по-голям процент е риторичен въпрос. Явно всички други държави не считат, че атакувайки хората си с увреждания, ще решат финансовите въпроси на своята страна. Или може би имат друг морал. Там не смятат, че хората с диабет и сърдечно-съдови заболявания не заслужават документ за вид и степен на увреждане само защото нямат видимо увреждане.
Създаване на социални комисии е невъзможна мисия, защото прехвърляне на отговорност изцяло върху Агенцията за социално подпомагане не е допустимо, а през годините имаше и такива идеи. Социалните работници нямат нужната квалификация и познания за медицинските дефицити и ще им е невъзможно да преценят от каква помощ има нужда човек на базата на медицинската експертиза.
[next]
Дали има идеи за по-добър контрол - да. Важен е въпросът защо от години никой не ги е приложил! При въвеждането на по-строги критерии и механизми за контрол при отпускане на пенсии по инвалидност се открояват следните основни въпроси, стоящи пред медицинската експертиза и представляващи предизвикателства за решаване: влошената структура на заболеваемостта; влошената демографска картина в страната и необходимите практически мерки за оптимизация върху цялостната дейност по медицинската експертиза на хора с увреждания.
Рискът от измами и злоупотреби може да бъде сведен до минимум чрез модели на прозрачност. Най-важното решение е въвеждане на прозрачност чрез електронни системи за мониторинг на процесите, свързани с медицинската експертиза в отделните ведомства. Шанс е да има въвеждането на единна информационна система на НЕЛК, която е готова отдавна. Тя ще даде възможност човек да има електронно досие, което да следи здравния му статус през целия живот и през НЗОК да се вижда какви изследвания има, какви са резултатите от години и да се следят промените. Ако информацията в него показва, че състоянието му постоянно се е влошавало, може да се направи извод, че логично се е стигнало до инвалидност. Но това няма да е така, ако може да се види, че здрав и прав човек изведнъж, без каквито и да е причини, е станал тежко болен. Ако има такива електронни досиета и се използват документите, които идват от болниците, където човек се е лекувал, много лесно може да се разбере дали срещу вас седи човек, който наистина е с увреждане, или такъв, който се преструва.
Органите на експертизата в различните европейски страни са едни и същи, а основните различия в това отношение са свързани с въпроса дали експертизата е централизирана, т.е. дали се извършва от един орган, или е децентрализирана. Като пример за напълно децентрализиран процес на експертизата се посочва само Германия, където всяка институция оценява правото на помощите, облекченията и придобивките за инвалиди, за които тя самата отговаря. Това на практика означава, че във всяка институция се осигурява съответна структура, реализираща експертизата. Такава децентрализирана система може да съществува, без да „фалира” една пенсионна система само в държави с традиционен западен модел на морал и липса на корупция. А България не е от тези държави. В България може да работи само здраво централизирана и контролирана система.
Иначе с такива промени ще има предизвестен фалит и катастрофални последици за стабилността на държавата. Дали някой не планува да спечели от това - може би.
Авторката е председател на Националната организация на хората с увреждания и на Центъра за психологически изследвания.
trud.bg